Анкета-конкурс „Книга на годината“

Публикувано от на декември 17, 2010 в 4:07 pm.

  Пропускат се възможности… Пропускат се възможности за книгите да се говори. Вече е известен носителят на Награда „Хеликон“, оповестени са номинираните за наградата „Иван Николов“… и какво от това? Никой (почти – защото в DICTUM големите конкурси не биват пропускани като теми са разговор и търсене на прозрачност и яснота…) не говори за случилото се и случващото се. Ето и сега – Росица Ташева даде няколко интервюта и… толкоз, темата потъва в мълчащата многословност на медиите (е, очаквайте в DICTUM обобщаващият разговор с Йордан Ефтимов за този сезон на наградата „Хеликон“…)… Шест номинирани книги за наградата „Иван Николов“ – нито дума. А това е възможност да се говори за тях. Да се рекламират, да се спори (което пак значи да се рекламират)… Разбира се, че има доволни и усмихнати, има и ропот (под сурдинка), ръмжене или скимтене – говорене няма. Няма позиции.
  Затова решихме да създадем още една възможност.
  „АрсМедиа“ ви кани тук, като коментари под тази публикация, да изкажете предложението си за „Книга на годината“ (от български автор) в разделите „проза“ и „поезия“. Да развиете мнението си – аргументирано (естествено – това е наша неотменна политика – ще пресичаме всеки опит да се „изтъкват“ достойнства, чрез унижение на „конкурента“…).
  Носителят на наградата ще бъде определен чрез прост сбор от предложенията, постъпили за съответната книга (след редукция на онези мнения и предложения – за което авторите им ще бъдат известявани както чрез и-мейл, така и чрез публикация в темата от администрацията на сайта – които са „засечени“ чрез съответните технически средства и проверки като произлизащи от един и същи „гласуващ“…). Ще се зачитат само мнения, публикувани под собственото име на техния автор (публикации с псевдоними ще бъдат изтривани веднага след тяхното засичане от администрацията) и с валиден и-мейл адрес (който няма да бъде видим за читателите на сайта). Всеки участник в анкетата може да предложи и повече от едно заглавие във всеки от двата раздела (ако не може да вземе категорично решение за своето предпочитание), но трябва да го направи по същия начин – с аргументи. Препоръчваме ви да предлагате и говорите за книги, които сте прочели, онези, говоренето за които е ваша потребност (и да не определяте гласуването си от призиви на възможните кампании в социални мрежи и интернет „гласувай за…“… Не можем, а вероятно и нямаме право да игнорираме резултатите от такива кампании – пък и те са напълно допустим маркетингов ход – но когато ги „засичаме“, ще ги правим „видими“ в сайта…).
  Книгите, по една в двата раздела (издадени в периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г.), ще получат наградата на читателите на изданията на „АрсМедиа“ за „Книга на годината“, която ще бъде връчена на специална церемония в края на януари 2011 година. Наградата е почетен знак, офорт от художника Огнян Георгиев и опция за издаване на книга (носителите на наградата не са длъжни да се възползват от нея – тя е знак. За авторите – да могат да се чувстват по-свободни, а за досегашните им издатели: че добрите автори трябва да бъдат ценени и ухажвани…).

  Изключително много разчитаме и на участието на „авторите на „Кръстопът“ и DICTUM“ – вече като читатели… Много разчитаме на тяхната активност…

  Срок за предложения: 10.01.2011година.

  Имате думата.


П.П. Ако – каквато е надеждата ни – се съберат достатъчно аргументирани мнения (и след съгласие и редакция от авторите им) предвиждаме те да бъдат издадени в сборник, който да направи поне опит да запълни празнината кънтяща кухо чрез липсата на „оперативна критика“…

19 коментара за “Анкета-конкурс „Книга на годината“”

  • 1
    Петър Величков каза:

    Книгата на годината за мен е романът на Калин Терзийски „Алкохол“. Романът и без голяма реклама претърпя допълнителен тираж. Издател – „Сиела“.
    Защо не предизвикват необходимия отзвук книгите от български автори? Защото повечето от тези автори не са обществено ангажирани и писателството им си остава лична работа. Пък и повечето от излязлото не е разказано добре и се изискват усилия, за да стигнеш до последната страница. Много от тях трябва да минат курс по граматика, други да посетят курс за писане (каквито има в Америка, а у нас се урежда подобен от Фондация „Елизабет Костова“). Защото писането също е занаят, а не художествена самодейност, уви!

  • Поезия: „Меко слънце“ на Мария Донева. Стихосбирката ме накара да застана пред себе си и искрено да си призная, че поезията с рима и без „зашифрована мисъл“ е моят тип поезия. Признавам го и пред всички вас :))))) Много е ценно умението семпло да говориш за нещата. Асоциациите ми за тази поезия /непринудено и неклиширано/: искреност, рима, женственост, топлина, свежест, закачливост, усмихнатост :))))

  • 3
    Румяна Емануилиду каза:

    Романът на Керана Ангелова „Улицата на пеперудите“, изд. 2010 г. , ИК „Знаци““Защо не се предизвиква необходимият отзвук?“ Защото не се чете и пише!Точно Петър Величков, когото много уважавам, трябва да попитам – какво значи: „Защото повечето от тези автори не са обществено ангажирани и писателството им си остава лична работа…???“Нима смята, че работата на писателя е да говори сам за книгата си. Той, каквото има да каже, го е казал.

  • Читателската ми 2010 (brevi manu)

    Повечето ценни ми текстове*, които довя читателската година, не са ‘строени’ в книги, някои от тях няма и да бъдат скоро** (а други вероятно и въобще ‘няма да бъдат’ – нито „в”, нито „извън” възможно хартиено тяло); отрадно обаче, има все още книги, и книги, та – нека обобщя годината си и с малко наблюдения, ‘с късата ръка’ (вкл. под черта)… Личният ми ‘топ’ е по-беден, ‘количествено’ поне, от този за 2009. Без неудобство признавам – в него няма наградени, няма даже и номинирани, примерно за конкурса „Иван Николов”, защо*** ли… Вкратце, ето оказалите се откровение, през кухата кост и до самия ми ‘съсъд’:

    „Пого 2 – 11 години по-късно“ на Райна Маркова („Либра Скорп”).
    „Пого 2” не ми позволява да я мисля в просто паралели с/чрез Уелш, нито ‘посредством’ др. някакви ‘художествени/надхудожествени’ аналогии, комплексарски изопнали показалеца си към предпоставени (с цел „съизмерване“), придърпани „отвън” модели; предпочитам и препрочитам (вкл. и преструктурирането) през „тук”, в собствената му тоталност; достатъчно ми е и само разпознатото астматично дишане на отвесния човек, на този с космите, наелектризирани в ноосферата на Подмяната… (същият, дето май ‘не е оттук и е замалко’ сред „пушеци(те), мъгли(те), спрейове(те), страхове(те)”).

    „Снимки на деца“ на Владислав Христов („АРС“).
    Понеже даже и само самосъзнателното жанрово ‘самоопределяне’ като кратки прози ме впечатлява – „самосъзнателно“ доколкото е отказ на самата книга да бъде чиста проба „поезия”. Впечатлява ме, така щото поезия’б.г., в понятното си, но вече смешно паническо бягство от несръчно римувани сладникавости и орнаментален сантимент, напоследък невям е на път да бъде превърната в досадливо многословещо и доволно (само)профаниращо гъмжило локутивни актове, толерирано от ‘дежурни’ конкурсни нормописци и пренапоително торено от ‘идеологическия’ лит.(ера-турен) опонент… (които актове, в ‘протоплазменото’ си състояние пораждат често – в добрия случай – и прилична проза, но… това е отново отделна тема). Всъщност… впечатлява ме, понеже книгата предлага пак повече, и още повече въпроси за размисъл.

    „RES (или палеонтология на поетическото тяло)” на Валентин Дишев (“Изток – Запад”).
    Не само защото и в съдържателното си битие, и чрез самата си концептуалност (органически единно) иде да напомни сякаш: за да има поезия, ‘римите’ (било то и сръчни) нито са единствено, нито пък са достатъчно или задължително условие. И – за да има поезия, ‘мисловните арабески’ (било то и завидни) нито са единствено, нито са достатъчно или задължително условие. И – че в поезията (когато я има), както и в читателския досег с поезията (когато го има), и независимо дали словесните ‘обеми’ са минималистични или плеонастични – непременно ги има другите честоти, ритъмът ‘на върха на косъма’… има отвесът на човешкостта, неслягащ по хоризонтала, има я исихията, има юген (не само в „Другата книга”, приложена в един от възможните варианти на „RES …” и в тези ми твърдения, подчертавам, не ще е оправдано пак някое ровичкане за тежнения – я към ‘византизъм’, я към ‘нещо си японско’). Всъщност – повече, и далеч повече от това – и има, и носи.

    „A+(положителна)” на Даниела Михалева („АРС”).
    Намирам, че е обнадеждаваща**** тази среща – със симптоматиката си на екстатична (и търкаляща ме между казано-речено) образност, а и с толкова мъдро сдържан (емоционално) изказ.

    ––––––––––––––––––––
    *Тук няма да имам предвид несъмнено ценните събития в превода (Борхес, Музил, поезия на Кортасар за пръв път на бг и т.н.), както и на тези в хуманитаристиката.
    **Изключение е пътуващият вече (от последното десетдневие на декември) „Дизайнерски сняг” на Нели Добринова – надявам се по/около Коледа да ме навали.
    ***Защото дори там ми е трогателно разпознаваема все същата изумително ‘уморителна’, а не просто изморителна тенденция, налагана навично от ‘каноносъздателите’ на литературния ден: представите „що е туй поезия” да се свеждат (‘нормативно’ кажи-речи) все до едната представа („единствено до”), или даже по-лошо – изборът да се предопределя от „представи“ за авторски имена, вместо за книги.
    **** ”и” – понеже 2010 ми предложи и още добри книги (по-горе се спирам на тези, очертаващи ‘гръбнак’ на видяното ми).

  • 5
    Нели Петкова каза:

    „Животът като липсваща лъжица“ – Иван Димитров.Роман, който разкрива най-големият проблем на човечеството -Предразсъдъците.Роман за абсурда и реалността.Роман за наркотици и наркомани.Роман за липсата на любов, доверие, приятелство, лъжициии…Роман за избора.

  • Аз ще дам номинация за поетична книга преди празниците, а за прозаична – след тях. Избирам „По вина на Боби Фишер“, защото смятам, че награди трябва да се дават на дебютиращи и млади автори. Също така ми харесва неговият изчистен, минималистичен стил. Както и ироничния тон, който често се среща сред стиховете му. Очаквах той да вземе наградата за млад автор на „Иван Николов“, но тази година не дадоха награда на млад автор. По-късно случайно се засякох с Александър Кьосев. Той ми каза, че наградите всъщност не са чак толкова важни. Те не са важни. Те са необходими. 

  • 7
    Валентин Дишев каза:

    Понеже винаги има неразбрали (и такива, които съдят според собствения си ръст), се налага да кажа още сега, преди да съм готов с излагането на мотивите за своите номинации, че:

    1. Тъй като винаги съм намирал за странно да даваш награда (или да си съпричастен към нейното даване – като лице или издателство) да допуснеш до състезанието събствената си книга или книги издадени от теб, то е съвсем естествено, че „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“ не участва и няма как да участва в този конкурс, както и че аз няма да номинирам нито една от книгите, издадени от „АРС“, независимо че смятам всички за чудесни (иначе би било идиотско да ги издавам), но и няма да настоявам (както е било във всички предишни конкурси, в учредяването на които съм имал участие) авторите им да се задоволят само с награда за „честна игра“, лишавайки ги от възможността да чуят как другите виждат ръста им…

    2. Целта на този конкурс не е да се противопоставя на други конкурси, награди и наградени, нито да спомене „свои хора“, а да създаде още една възможност за книгите да се говори.

    3. Няма да номинирам книги в раздел „проза“, не се чувствам подготвен за това, но много ми се иска да не бъдат отминати с мълчание „Черни маслини и двама мъже“ на Силвия Томова,  „Аматьори, професионалисти и други участници” на Палми Ранчев, „Улицата на пеперудите“ на Керана Ангелова, разбира се „Пясък и канела“ на Александрина Георгиева, „Паякът“ на Христо Карастоянов, „Тайният път на мастилото“ на Кристин Димитрова, „Пого 2 – 11 години по-късно“ на Райна Маркова – още един феномен, заедно с книгата на Палми Ранчев: прераждане, при което новото получава свой, различен характер… (предстоят  допълнения)

    4. В „поезия“ ще номинирам няколко книги (както казах, аргументацията ми предстои), но ще започна с три: „тази змия“ на Екатерина Йосифова, „От другата страна“ на Галина Николова и „Три“ на Петър Чухов (тук също ще добавя заглавия по-нататък – сред тях със сигурност ще са книгите на Мария Донева, Живка Балтаджиева, Петя Хайнрих, Иван Ланджев, Димитър Кенаров – номинирайки само книги, които съм чел…)…

  • 8
    Ваня Стефанова каза:
  • 9
    Дежурен редактор каза:
  • Галя Николова „От другата страна“ – без конкуренция :)Макар че си запазвам правото да номинирам още 1-2 книги.Ще се аргументирам в отделен текст утре-вдругиден и ще намина да оставя линк.

  • Бих добавил „Господин М.“ на Георги Тенев.

  •  

    […] П.П. Остават още 2 дни, ако не се лъжа, за да номинирате любимите си български книги за 2010 г. ТУК […]

  • ето, обосновах се :)http://ljato.wordpress.com/2011/01/08/ot-drugata-strana/

  • 14
    Ваня Стефанова каза:

    тц… не се „обоснова“ и Б. – само „хареса“ (за което тоже благодарим :)).

  • За проза: „Къщата на обесения“ на Красимир Дамянов, защото освен като прекрасна книга, тя може да бъде използвана и като ръководство как се пише разказ. С номинацията на възрастен автор правя изключение, което потвърждава правилото. Бих увеличил списъка с поезията с „От другата страна“ на Галина Николова. Съжалявам, че толкова малко хора гласуваха. Очаквах повече автори и читатели да се включат в това начинание. 

  • 16
    Дежурен редактор каза:

    Честно казано, не зная как да постъпя… Няма да говоря много, защото нещата, които ще кажа, не харесват и на мен… Не зная какво да направя…

  • 17
    Дежурен редактор каза:

    Вече очаквам само две мнения за решението… Защото сметнах, че започнатото трябва да бъде довършено (особено след като седмици след обявяването на този конкурс, една иначе добра книгопоща обяви конкурс със същото име, в който – обаче – право да номинират книги имат само издателства, членуващи в „Асоциация „Българска книга“…). Затова решението ми бе да уважа, естествено, изказаните тук мнения, да прибавя към тях мненията на авторите, интервюирани в поредицата „Годината – поглед през рамо“ в DICTUM, както и да допълня картината с мненията на автори, издали книга през годината, директно запитани по телефона или в мейл за книгите, които от-личават сред издаденото през 2010-а година… 

    Резултатите – утре вечер: 28.02.2011 г.
  •  

    […] на 17 декември в електронното списание за литература “Кръстопът” и финализиран днес (със съдействието на сътрудници от […]

  • 19
    Дежурен редактор каза:

    Ето и резултатите: http://crosspoint.mediabg.eu/?p=9566