Не можеше да понася някой да докосва нейните вещи, усещаше, че мъртвите клетки на кожата попиват в тях, а след това в нея самата. За нея хората бяха просто превозни средства на вируси, заразоносители, които дебнеха удобния случай да я хвърлят в агония. Колко хубаво, че съпругът ѝ беше достоен човек и се грижеше за нея. Все пак тя би предпочела да спи сама в стаята си, където всичко бе нейно и бяло – подът, стените, таванът, дрехите, чаршафите, цветята. Единствено украшенията с инкрустирани диаманти бяха прозрачни, но тя не ги докосваше. Мъжът ѝ беше старомоден, държеше на семейството. Все пак Мана бе дочула слух за някаква дама около него, но фактът, че панталонът ѝ имаше двоен ръб, макар и едва забележим, извика у Мана единствено сиво презрение. Сега и до края на живота ѝ Витан щеше да бъде източник единствено на вируси и стрес.
Прочети цялата публикация
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Здравка Евтимова: Имам
Полина-Десислава Батешкова: Слон в антикварен магазин
Зловонната пара, издигаща се от уличните шахти, нахлуваше в антикварния магазин. Собственикът преживяваше поредицата от недоразумения с обичайното безразличие, с което посрещаше клиентите си. Посещаваха магазина му толкова рядко, че той често забравяше да ги поздрави и само кимаше с глава, щом прекрачваха калното килимче пред входната врата. И днес оборотът щеше да бъде под нулата за разлика от градусите, които само се покачваха. И днес хората щяха да подминат невзрачните витрини, които не успяваха да афишират забравените красоти на старинните сапфири и чупливата красота на порцелановите вази. Може би трябваше да налепи голям плакат с удебелени червени букви (както бяха започнали да правят вестниците с обяви и реклами за новооткрити магазини, заведения, хотели или летни вили). И днес цирковата площадка щеше да погълне тълпата в такива забавления, че дори на връщане нямаше да поспрат, за да отпочинат на верандата му, украсена с копринен балдахин, люлеещи се столове и дървени играчки за децата, струпани в ъгъла до махагоновата масичка за кафе. Кафе. Искаше му се да изпие едно. Но не сам. Никога сам. Прочети цялата публикация
Росен Кукушев: *** (входът…)
входът към дома ти е
сърце и миниатюра.
забравих от кога
не съм се спирал пред
издрасканите думи: Прочети цялата публикация
Левена Филчева: Покрив
Колко думи разхвърлях по пътя си, Господи!
Колко знаци и букви бездомни останаха!
Да бяха тухли и вар – да изграждаха мостове,
семена да ми бяха – за цветисти поляни! Прочети цялата публикация
Цветанка Еленкова: Две стихотворения по Търнър
ЗАЛЕЗ НАД ЕЗЕРО
(около 1840)
що е човек, та го помниш, и син човечешки, та го спохождаш?
Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал
Псалом 8:5-6
Човекът и ангелът се отнасят един към друг
както слънчевата към нетварната светлина Прочети цялата публикация
Людмила Балабанова: северен склон
тук слънцето изгрява по-късно
и залязва по-рано
наоколо само борове
неизменно зелени и от гордост
мамещи че нищо не губят
светлината има много форми
и всичко има сянка Прочети цялата публикация
Бина Калс: 5 жени от планината
Като диви сърни
изскочиха покрай пътя.
Стояха една до друга, прави
в храма на планината,
продавайки една и съща стока. Прочети цялата публикация
Стоил Рошкев: Слънчевото куче
Слънчевото куче, което
ме спаси
от бурята
една вечер в Рила, няма
да го забравя как ми подаде ръка. Прочети цялата публикация
Галина Златева: *** (всеки път…)
всеки път щом започне да вали сняг
се чудим дали ще натрупа достатъчно Прочети цялата публикация
Полина-Десислава Батешкова: Сто пъти по толкова
Пристигнах ли в закъснелия сън,
потропал по изморените ти очи?
Градът се съблече и запя навън,
но по нищо в теб и мен не си личи
омразата към циничните вестници,
любовта към суетата на улиците, Прочети цялата публикация
Росен Кукушев: *** (в кафенето…)
в кафенето на една калдъръмена улица
между утихваща жега и две излишни питиета
разроших гребена на спомен за теб
както се докосва грива на ат в галоп
нямаше смях
нямаше образ
или щрих с очертание Прочети цялата публикация
Невена Борисова: Мъртвите писателки
Понякога имам чувството, че са близо.
Наредени като птици на невидимо вековно дърво.
Най-вероятно наблюдават мирозданието,
но покрай него – и мен. Прочети цялата публикация
Антина Златкова: морето в нас
веднъж сънувах,
че съм река:
че бълбукам през градове и поляни
че ме пият
вълци, елени, гризачи Прочети цялата публикация
Левена Филчева: МИРАЖИ
Удавници сме, вкопчили се здраво
в хартиените корабчета на душите.
С надеждата да е попътен вятърът
флиртуваме с морето,
но брега обичаме.
В дълбокото
единствено на думи газим,
а думите съвсем не са ни до колене. Прочети цялата публикация
Миа Сердарева: Думите
Думите са тиня
полепват се
наслагват се
затлачват
процепа Прочети цялата публикация
