Галина Златева: *** (с времето…)

с времето
думите се превърнаха в глина
и в началото на всеки стих Прочети цялата публикация »

You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg

Стоил Рошкев: Младост

В края
на миналия век имах
епистоларна любов
с момиче от друг град. Прочети цялата публикация »

Бина Калс: В един есенен ден

Какво държи човек в душата си?
Смекчава ли се тя от чувството за загуба,
дали и от най-дребните нейни детайли
се чувстваш уязвим? Прочети цялата публикация »

Антина Златкова: първата

вън въздухът стои
и ароматите са притъпени
безвременен
безформен
целият прашинки,
плът и обич Прочети цялата публикация »

Оля Стоянова: Три стихотворения

Нива на възможни прочити

В библиотеката на един бежански лагер
нищо не е безобидно –
дори рафтът с детски книги –
стиховете на Салис Таджер „Родна къща“
или романа „Беглец“ на Николай Дубов – Прочети цялата публикация »

Невена Борисова: Никога в този живот

Странно е –
гледаш снимки на отдавнашни приятели,
не ти изглеждат остарели, а някак,
прокашляш се –
мъртви. Прочети цялата публикация »

Миа Сердарева: На татко

отвъдното не ме плаши
откакто си там
то е нищо повече
нищо по-малко
от безкрайност Прочети цялата публикация »

Даница Христова: краят на света

краят на света
е
всъщност
просто
определена
точка
от
него.
Прочети цялата публикация »

Михаела Илиева: Звателен падеж

  Помагам на Лазар с материала по български език. Хич не му върви с граматиката, което е странно, защото хлапето има силна логическа мисъл.
  Стигнали са до личните местоимения. Него – винителен падеж, на него – дателен. Обяснявам, че при местоименията е по-правилно да се говори за падежни остатъци, а единственият падеж, който езикът ни е съхранил, е звателният. Казвам му, че трябва да го използва, защото Иван, ела тук звучи много сковано. Но и да внимава с женските имена, защото пък Марийо, харесвам те звучи малко грубо.
Прочети цялата публикация »

Димитър Николов: *** (… има едно момче)

има едно момче има едно момче има
едно само
едно момче
сред всички други объркани загубени деца
Прочети цялата публикация »

Хайри Хамдан: Огънче

През целия ден му беше криво. Накрая пристигна междуградски автобус. Спря го по никое време, посред нищото на магистралата на живота.
Всъщност водачът го съжали и имаше голямо желание да му помогне, но все пак му отвори предната врата.
Прочети цялата публикация »

Елица Мавродинова: Ин и ян

За думи молих,
думи ми се дадоха.
Ала
не бях се сетила
за тишина да моля.
Прочети цялата публикация »

Гергана Гълъбова: Цар Лъв

Цялата година беше ти
Баба ти казва колко си умна –
на три месеца гледаш книжките
сякаш разбираш
Прочети цялата публикация »

Защитен: „Школа за литература и хуманитаристика „Глоси“ – 2021/2022 г.

Съдържанието е заключено. За да го разгледате, въведете паролата си отдолу:

Вангел Имреоров: времето изтича, (…)

но какво остава след нас?
празни прегръдки,
обещания
Прочети цялата публикация »