Петата на лятото в златен сандал днес почти заздравява,
а в мене - варовик, закусвахме с кисело утринно вино.
Препечени стари комини издухват зелена жарава.
С картини са пълни очите, но бягат от пълното виме
на злото, което пращеше от здраве, и ме беляза
най-милият враг с непростими мечти за спокойствие.
Щом мисля, че край и начало пулсират във чуждите пазви,
ще бъда далеч от свещта на живота с аморфните свойства.
Простете, но аз си затворих прозореца, зъл и неделничен,
не искам в дома си лодкар на отвъдния вятър.
И днес ще изляза от него да търся гладната мелница
за старата прахан, която горях пестеливо само с приятели.
По мрежата вън познатото гущерче вечер ловува мухите.
И то ме поглежда през хладното юрско око и се съмнява,
че ще преживее поредното си катастрофично заледяване
на цепнатините-зеници, в които векове се спасяваше.
Но още изхранвам един вдетинен, малко тъп оптимизъм,
който пазя да не смажат с последния камък по светлото.
И след спорна борба, пищялите пукат, и вярвам, че виждам
как с облекчение капките тупат

от потното

божие

чело.

     Филип Гарбис Кабакян е роден на 6. 06. 1958 г. в град Сливен. Завършил е ПУ “Паисий Хилендарски”, специалност “Българска филология”. Публикувал е стихове в списанията “Пламък” и “Глоси”, както и в регионални печатни издания. Живее и работи в град Стамболийски. През 2008 г. Издателство “Арс” публикува първата му книга – “Юфка и нафора”.

     Ваня Стефанова за книгата: ““Юфка и нафора” на Филип Кабакян представя поезия, „затворена” в свое- образните си ‘раздвоения’, но съще- временно опазила особено равновесие между емоциите, етическия императив и профетическите нагласи…
     С класично издържани (в доста от текстовете) ритъм, рими и лексика, книгата моделира дуалистичен образ на света, в който се сливат горе – долу, вяра – съмнение, без да се стига до пароксизъм – една топла човечност е пропила стремежите на Аза да обитава разбиращо и говорещо му битие…
     Авторът не остава до „откритията” на един преексплоатиран тематичен свод. Версията на ‘раздвоението’, около която гравитират стиховете в първата част (“Двойник в дъжда”), успява да прозвучи актуално, въпреки че съществуването тук и сега е изживяно като прастар конфликт – между живота и смъртта, между ‘сериозната’ и ‘нехайстващата’ проявеност на другия в себе си; между Аз, нежелаещо да примири духа с бита и другото Аз – безгрижно преминало “без чадър” в дъжда – вероятно защото художественият свят е удивително „веществен”. Плътността му се среща със символиката; образността е препратена отвъд предметното и пейзажното –‘отлепена’ е от клишето – и способна да „означи” смисловите редове и на „юфката”, и на „нафората”…”.

Филип Кабакян в “DICTUM”
Филип Кабакян в “Кръстопът”

Връзки към други публикации (генерирани автоматично):

1. Ясен Василев - 3001: космическа илиада
2. Филип Кабакян: Ограда
3. Филип Кабакян: Светилище
4. Кристин Димитрова: Пророкът, който все се правеше, че слуша
5. Мария Тодорова: Ласкаво