Където са живели хора,
там владеят
почернели къпини,
там се бунтуват
вироглави вишни,
Прочети цялата публикация
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Александър Христов: МЯСТО ЗА ВРЕМЕТО
Ирен Петрова: ДА ПРИСЪСТВАМ КАТО БОГ
да съм клечката кибрит
която запалва свещта ти във храма
пламъкът
който топли ръцете в студените дни
Прочети цялата публикация
Диана Юсколова: *** (хората…)
Хората-облаци тръгват нанякъде с вятъра.
Хората-къщи остават да пазят двора.
Хората-маски (не знам защо) стават все повече,
Прочети цялата публикация
Керана Ангелова: Докосване
1.
Върху дланта й
съдбата е начертала посоките на живота,
набелязала е събития, драснала е звезди,
траектории на падащи от сърцето й персеиди,
Прочети цялата публикация
Валентин Дишев: Historia Augusta
Главите се сменят,
но венецът остава
(и не мисли своя Аларих).
Прочети цялата публикация
Александър Христов: Все така
Не отричам,
почервенява тревата
като въглени
в старческа шепа,
Прочети цялата публикация
Валери Валериев: Безоблачно
поглед нагоре
поглед надолу
през илюминатора
очертанията на безплътните ангели не се различават
Прочети цялата публикация
Керана Ангелова: ГРАДИНАРЯТ
Подрязва короната на дървото,
заобля храстите, изравнява тревите.
Мирише на зелено, на невидима смърт:
рояк листа, пречупени клони,
пръски хлорофил във въздуха;
Прочети цялата публикация
Мария Куманова: Свят е този свят
свят
не забравяй да вярваш в себе си
вярвай в себе си не в идеите си
вярвай в топлия поглед меката кожа и козина
Прочети цялата публикация
Крис Енчев: три стихотворения
*
търкалям се като многостенен зар
разглеждам страните си
на една от тях –
небе
Прочети цялата публикация
Валери Валериев: до жената, която всяка седмица мие по нощница прозорците на апартамента си в центъра на София
ако ще те посещава ангел,
трябва да е в ден,
когато съпругът ти отсъства
Прочети цялата публикация
Биляна Тодорова: Друг
човекът
който се отдалечава
от живота ти
прозрачно неусетно тромаво
в отпуснатите си ръце отнася
онзи който си бил
Прочети цялата публикация
Ванина Димова: Дворът
Вървя по премълчани думи.
Под скулите изтръпва миналото.
Ще се хвърля в меката пръст
между рохките стъпки на дядо
и прасковата, засадена за мен.
Още една есен след лято,
в което ме нямаше.
Биляна Тодорова: *** (Няма да се случи чудо…)
няма да се случи чудо
ще пропадне небето ще се счупи прозореца
ще падне птичка от дървото мъртва в ръцете ти
ще видиш лицето си отразено в очите
на тръгващия си вече човек
Прочети цялата публикация

