Александър Христов: МЯСТО ЗА ВРЕМЕТО

Където са живели хора,
там владеят
почернели къпини,
там се бунтуват
вироглави вишни,
Прочети цялата публикация »

You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg

Ирен Петрова: ДА ПРИСЪСТВАМ КАТО БОГ

да съм клечката кибрит
която запалва свещта ти във храма
пламъкът
който топли ръцете в студените дни
Прочети цялата публикация »

Диана Юсколова: *** (хората…)

Хората-облаци тръгват нанякъде с вятъра.
Хората-къщи остават да пазят двора.
Хората-маски (не знам защо) стават все повече,
Прочети цялата публикация »

Керана Ангелова: Докосване

1.
Върху дланта й
съдбата е начертала посоките на живота,
набелязала е събития, драснала е звезди,
траектории на падащи от сърцето й персеиди,
Прочети цялата публикация »

Валентин Дишев: Historia Augusta

Главите се сменят,
но венецът остава
(и не мисли своя Аларих).
Прочети цялата публикация »

Александър Христов: Все така

Не отричам,
почервенява тревата
като въглени
в старческа шепа,
Прочети цялата публикация »

Валери Валериев: Безоблачно

поглед нагоре
поглед надолу
през илюминатора

очертанията на безплътните ангели не се различават
Прочети цялата публикация »

Керана Ангелова: ГРАДИНАРЯТ

Подрязва короната на дървото,
заобля храстите, изравнява тревите.
Мирише на зелено, на невидима смърт:
рояк листа, пречупени клони,
пръски хлорофил във въздуха;
Прочети цялата публикация »

Мария Куманова: Свят е този свят

свят
не забравяй да вярваш в себе си
вярвай в себе си не в идеите си
вярвай в топлия поглед меката кожа и козина
Прочети цялата публикация »

Крис Енчев: три стихотворения

*
търкалям се като многостенен зар
разглеждам страните си
на една от тях –
небе
Прочети цялата публикация »

Неделник/12


Прочети цялата публикация »

Валери Валериев: до жената, която всяка седмица мие по нощница прозорците на апартамента си в центъра на София

ако ще те посещава ангел,
трябва да е в ден,
когато съпругът ти отсъства
Прочети цялата публикация »

Биляна Тодорова: Друг

човекът
който се отдалечава
от живота ти
прозрачно неусетно тромаво
в отпуснатите си ръце отнася
онзи който си бил
Прочети цялата публикация »

Ванина Димова: Дворът

Вървя по премълчани думи.

Под скулите изтръпва миналото.
Ще се хвърля в меката пръст

между рохките стъпки на дядо
и прасковата, засадена за мен.
Още една есен след лято,
в което ме нямаше.

Прочети цялата публикация »

Биляна Тодорова: *** (Няма да се случи чудо…)

няма да се случи чудо
ще пропадне небето ще се счупи прозореца
ще падне птичка от дървото мъртва в ръцете ти
ще видиш лицето си отразено в очите
                                            на тръгващия си вече човек
Прочети цялата публикация »