светът трупа
студено отчаяние и невинност,
невинност, която не може да опази
светът трупа
студено отчаяние и невинност,
невинност, която не може да опази
– разсипани бонбони –
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
апр.
21
0
коментара
Яна Монева: *** ( светът трупа…)
апр.
20
0
коментара
Бояна Узунова: КОГАТО ВЕЧЕ СИ МОЕ, ЦВЕТЕ, ИЛИ ЗА ДА ТЕ НАПРАВЯ СВОЕ
уж внимаваш в кого пускаш корени
ще те отгледам ще те на(х)раня
нали любовта зависи
от момента на откъсване:
Прочети цялата публикация
апр.
19
0
коментара
Боряна Богданова: Месото е въпрос на гледна точка
Очите ни са ръце, които докосват по-бързо
и ако унищожават, винаги го правят тихо.
Изборите са си наше собствено разпятие,
което преживяваме.
Учили са ни, че не трябва да си слагаме
Прочети цялата публикация
апр.
18
0
коментара
Йоана Русева: Хигиена на самоубийството
Живей,
единствено при условие,
че от раждането си,
Прочети цялата публикация
апр.
17
0
коментара
Неделник/10
Теодора Тотева: *** ( Войната – любовница на убийците…)
Войната –
любовница на убийците
дъщеря на смъртта и на тиранина
по-голямата сестра на глада
руши градовете, в които пролетта цъфти
Прочети цялата публикация
апр.
15
0
коментара
Йоана Стоянова: Има небе над мен
има небе над мен
под фъстъчените си черупки
в сочен ужас сочим
анахроничните караули
на чуждо безумие
сноват неспираеми
натруфени локвени ботуши
Иван С. Вълев: Никога повече
немислимото се превръща във делник
дните имат нов ход – озъбени колела на адска машина
думите се блъскат в устите, котките подивяват в полето
Прочети цялата публикация
апр.
13
0
коментара
Атанас Вълов: Сцени от един семеен живот
Мълчанието все повече се получава
и по-умели ставаме в отбягванията,
делници събличаме в различни стаи,
но за Пандора да говорим не умеем.
Че под капака дебнат гущери, готови
с мечтите и надеждите ни да пируват,
Прочети цялата публикация
апр.
12
0
коментара
Камелия Панайотова: *** ( винаги съм смятала за нищо работа времето)
винаги съм смятала за нищо работа времето
по-смели са онези които вярваха
в поражението му
и то наистина не ме е застигало
наред с цялото човечество наоколо
не съм имала нужда да изговарям утехата
тревогата не ме е събуждала нощем
безсънието не ме е връхлитало неочаквано
апр.
11
0
коментара
Теодора Георгиева: *** ( В реда на нещата е… )
В реда на нещата е
да те събудят тракащите зъби
на пишещата машина,
да затвориш прозореца,
да не настинат думите ѝ
преди съня си да разкриеш
апр.
10
0
коментара
Неделник/9
Цветелина Александрова: Златният кон
На моя приятел поета и музикант Иван Христов с благодарност за идеята
Изцвилва силно, тревожно. Чуди се къде съм, вика ме. Идвам, идвам, конче мое, хубавецо мой. По зелената поляна тичам с развети коси, с разлюляна пола. Усеща ме. Пак изцвилва, но вече гърлено, поуспокоено. Чувам как изчаткват копитата му отвъд хълма. Бърза към мен. И аз към него. Но ето го – вече горе на билото. За момент замира, неподвижен, като че от небето кацнал, слънцето да го окъпе. Невъзможно красив. Златната му грива засрамва слънчевите лъчи. Примижавам. Протягам ръце. Грациозен мой, с тези тънки глезени, с това изваяно тяло. Два скока – и е до мен. Обгръщам го с ръце, а той навежда красивата си глава и гальовно изпръхтява в ямката на шията ми. Изромолява музика – нежна, пръхкава, като дъждовни искрици. Повдигам глава – но какъв ти дъжд, слънцето се е разляло като крем карамел върху небето… Очите ме заболяват от взиране, всичко ми се размазва. Стискам клепачи, а дъждовните капки се уголемяват и вече барабанят по главата ми…
Прочети цялата публикация
Яна Пункина: сърдечен червей
Докато приятелите седят и спорят
има ли бог
и има ли карма,
и има ли разум,
голямата западно-антарктическа ледена шапка поддава.
Водата нахлува в скритата депресия.
Дълбае леда като червей,
превръща го в киша,
повлича ги след себе си
далеч отвъд границата на обратимото.
Прочети цялата публикация
Никола Петров: Идват облаци със сребърни нишки
Помниш ли предишните крушения,
как разравяхме отломките им,
как намирахме дрънкулките им,
непокътнати, осъдени на вечност,
как бледнееха черупките от миди
като кокалчета.
Идват сребърни облаци с катранени нишки.
Прочети цялата публикация
