на м.б.
как да го назова
усещам те близо
в невидимата далечина
събуждам се
искам да ти разкажа съня
още топъл
казвам ти го наум
с желание че ме чуваш
чета имейли отпреди шестнайсет години
мисля си как се разхождаме в парка
ядем мекици със сладко и сирене
Прочети цялата публикация
Говори ми на непознат език,
кажи ми всичко, което искаш да узная,
говори подробно, до спиране на дъха, говори,
докато издирваш смисъла.
Нека чезна в меандрите между звуците,
Прочети цялата публикация
Кълвете, кълвете,
каквото свободно има –
ще го бъде
в грак, гръм, грохот –
ще проехти
и глухо
ще се строполи, ще се катурне
като залък сирене
според инстинктите
на подивелите гарвани;
и докато поглъщате,
да не пропусна
да осведомя и лисиците:
Прочети цялата публикация
„Една книга, в която преминаването през „реката на своя страх“ се оказва сродяване със света, в която се настоява „не изземай правото / на камъка / да оправдае съществуването си“, а и „не пришивай чувствителността / като аргумент / срещу критичното мислене“.
Да, това е „Хроники на сходствата“ от Зорница Иванова. Не – това са само името първия цикъл в книгата и няколко стиха от две от стихотворенията в него.
Прочети цялата публикация
Разбира се, носталгията
може да е съвсем закономерна.
Но това, че нещо е човешко,
отдавна не го прави по-лесно за преглъщане.
Прочети цялата публикация
С тези думи завърши разговорът на Валентин Дишев с Красимир Лозанов за „По релсите“ от Невена Митрополитска и „Направени от вина“ на Йоанна Елми.
Предлагаме ви да чуете този разговор:
Прочети цялата публикация
Вдигат от сън цялата къща.
Оставят празни чаши
във всяка стая. Понякога разказват
истории, от които отсъстват. Понякога
убиват гласа ми. Понякога
не забелязвам, че са пристигнали
с кораби, куфари, ковчези.
Прочети цялата публикация
***
надничам зад думите
малки мехурчета
големи вълни
Прочети цялата публикация
измествам една тъга
в правия ъгъл на следобеда
а тя ме гледа оттам и се подсмихва
добре знае
че аз съм наказаната
Прочети цялата публикация
Може би е спомен,
а може би – кутия с недоядени бонбони.
Или бебешки чорап, парче от дъвка,
недокоснато писмо от стар любовник.
Само спомен или троха от хляб, от пица за вечеря,
от някоя бисквита късно нощем, изядена на скрито.
Прочети цялата публикация
по страниците на ненаписаното
ехтят междуребрията на времето
ребрата – забити като осили в блузата
като усилия на паметта
като опит
поне да те залича с думи
Прочети цялата публикация
Пръстите ми бяха пораснали.
В онзи момент усетих, че връхчетата им се притискат в предметите, в пространството, което ме заобикаляше, сякаш ми беше отесняло, удрях се в ръбовете му и същевременно мислех, как вече съм на тези години, в които тялото ми не се променя.
Прочети цялата публикация
Ароматът на това кафе
се смесва толкова добре
с уханието на малини и на болка,
че не знам кое от двете
е по-червено.
Прочети цялата публикация
хрупкава е поезията на изгрева
облизва хълбоците на утрото
плисва междуредия под душа
търкулва се по небцето
на деня
Прочети цялата публикация
понякога не ми достига вода,
както не ми достига въздух –
приклещен съм от спазъм в гърдите,
ребрата ми: кафез за дробовете –
Прочети цялата публикация
Ако имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
