Tag Archives: Павлина Каналиева

Павлина Каналиева: из „Съвсем малки приказки“

Поетът

Събираше думите като пеперуди.

Забиваше ги с карфички върху различни цветни листа, за да изпъкнат по-добре.

Копираше ги много пъти,
с надеждата да получи по-различен звук или нюанс
от обичайния…

Павлина Каналиева: из „Съвсем малки приказки“

Малкият човек

      Малкият човек си остава малък, докато порасне. Той си има малко сърце, още по-малки ръце и най-малки очички, с които вижда леко замъглено малкия си нос. Представете си само колко голяма и страшна може да му се види една пъпка , пък после се опитайте да го убедите, че това не е планина, надвиснала заплашително над него…

Павлина Каналиева: Отвъд

По-добрата ни половина –
липсваща,
разядена от несигурност.
Неузрели зародиши на любовта.
Под езика – горчив шоколад
и изсушени
гроздове на гнева…

Павлина Каналиева: Куче в чекмедже

Да трия гласове и улики.
Да отминавам спомените си
с презрение.

Да тъпча думи в бузите си…

Павлина Каналиева: Йована

Ужасно е красива мъката ти –
с прешлени от сол,
с очи насочващи от упор
светлина в сърцето.
Напояваш с нея жадната хартия
и поникват клони във съня ни…

Павлина Каналиева: Някой с толкова дълги ръце

Някой гъделичка голямото ми лениво сърце,
което се поклаща на дъното като октопод.

На закуска топи солетите ми от пръсти в чая си
и ме спасява от вредния шоколад…