Есхатонът в тази книга е по-различен. „Смъртта не се чака” не е просто сборник, побрал в стотина страници стиховете на млад автор. В гъстата текстура на арт сказание като това (посмявам да нарека така втората книга с поезия на Стефан Гончаров и държа наричането да не е проява на фриволност) „краят“ не иде – той […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Ваня Стефанова
Ваня Стефанова за „Слабини” от Васил Прасков
„Слабини“, предполагам, може да бъде прочетена през концептуалните търсения на „Рамбо 13“. Може да се чете и по-общо, в доктриналния ред на „разломите“ – заради повдигнатата вежда пред парадоксалностите на екзистенцията, заради дискретното забавление с езика (така отдавна отказан да удържа проследима каузалност в коритото на синтаксиса си), обаче си избирам един по-различен окуляр към […]
Ваня Стефанова: В паяжината на тишината ми
Стихотворение, включено и в книгата на Ваня Стефанова „Патерицата на слънцето“…
Ваня Стефанова: Стандарт
Стихотворение, включено и в книгата на Ваня Стефанова „Патерицата на слънцето“.
Ваня Стефанова: Черква край морето
Стихотворението е включено в книгата на Ваня Стефанова „Патерицата на слънцето“.
Ваня Стефанова: С отворени очи
Стихотворението е включено в книгата на Ваня Стефанова „Патерицата на слънцето“.
Ваня Стефанова: Пресечен терен
Стихотворението е включено в книгата на Ваня Стефанова „Патерицата на слънцето“.
Ваня Стефанова: Взиране
Стихотворението е включено в книгата на Ваня Стефанова „Патерицата на слънцето“.
Е-книга: „Патерицата на слънцето“ от Ваня Стефанова
Предлагаме ви петата от серията електронни книги на издателство „АРС“ – „Патерицата на слънцето“ от Ваня Стефанова…
Ваня Стефанова: Цезура*
*
Отпътува пастирът
Зад кланицата – тихо
Ваня Стефанова: Interpretatio
Те не издумват блатцето задоволително, красивоумни млади братко; обзалагаш се – и аз не помня как и кога сме тръгнали да ги четем
Ваня Стефанова: Грозд
***
нови зърна
в сянката на лозата
ланшни чепки.
…
Ваня Стефанова: Рунически реален и отсъстващ*
Намирам “Четири” на Валентин Дишев за най-ценната книга, споходила ме през последните години – една от най-благодатните (за прочит) и най-мъчните (за коментиране). Една от големите, сложните български книги…