На М. П.
Приятелка ми беше разказала за това:
когато ковчегът на сестра ѝ бил внесен в църквата,
„точно в този момент“ лъч светлина
от небето (през пролетта май беше?), тогава облачно,
разцепил църквата на две.
Прочети цялата публикация
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
дек.
19
0
коментара
Паоло Валесио: Спомените не принадлежат на никого
Етикети: "Стихотворение на седмицата, Germain Droogenbroodt, Point Editions, електронно списание за литература, електронно списание за литература „Кръстопът”, електронно списание за литература DICTUM, Жермен Дрогенброд, литература, Паоло Валесио, поезия, списание за литература, стихотворение
дек.
14
0
коментара
Иван Христов: Бдин ХVІ
На проф. Симеон Янев
Днес,
18 март,
беше слънчев
пролетен
ден.
Днес
никой
никого
не уби,
Прочети цялата публикация
дек.
05
0
коментара
Франсиско Бринес: Две стихотворения
Песен на безсънника
Все още е нощ и петелът кукурига.
Прочети цялата публикация
дек.
02
0
коментара
Обявени са номинираните за Националната награда за поезия „Иван Николов“ 2020
10 книги са в номинациите за Националната награда за поезия „Иван Николов“ през 2020 година.
Националната награда за поезия „Иван Николов“ е учредена през 1994 г. от Издателство „Жанет 45“. Наградата е плакет, изработен от художника Христо Гочев, придружен от парична премия в размер на 5 000 лева. Първият неин носител е Христо Фотев, а сред лауреатите през годините са Елин Рахнев, Петър Чухов, Аксиния Михайлова, Иван Динков, Константин Павлов, Иван Теофилов, Иван Методиев, Екатерина Йосифова, Кристин Димитрова, Станка Пенчева, Силвия Чолева, Марин Бодаков, Георги Господиновq Аксиния Михайлова, Валентин Дишев, Красимир Вардиев, Яна Букова и други значими имена в съвременната българска литература.
Прочети цялата публикация
Етикети: Александър Байтошев – „Свещената гора“, Владимир Левчев – „Писмо в небето“, големият свят“, Димана Йорданова – „Писма до Ния, електронно списание за литература, електронно списание за литература „Кръстопът”, електронно списание за литература DICTUM, Златозар Петров – „Машини“, изд. „Арс“, изд. „Ерго“, изд. „Жанет 45“, изд. „Лексикон“, Издателство за поезия "Да", която не родих“, литература, Людмила Миндова – „Дървото на спомена“, Надежда Радулова – „Малкият свят, Наталия Иванова – „Човек с бинокъл“, Национална награда за поезия „Иван Николов“ 2020, поезия, Радослав Чичев – „Светкавици“, Рене Карабаш – „Братовчедката на Зорбас“, Роберт Леви – „Anemoia“, списание за литература
ное.
28
0
коментара
Ана Кейко: Една празна чаша
Видях една чаша пълна с пролетна вода.
Тя е част от тялото ми.
Прочети цялата публикация
ное.
25
0
коментара
Йоана Станческу: Всичко, което обещах на баща ми (фрагмент)
(…) Всичко започна преди няколко месеца. Една вечер, както си седеше на дивана във всекидневната, под етажерката, където беше подредил книгите на всички южноамерикански писатели у дома – ще ги сложа всички тук, за да са лесни за намиране – татко започна да хълца. Гледах как коремът му подскача нагоре-надолу, докато устните му се впиваха една в друга, както две тела се сливат в спасителна прегръдка. От време на време брадичката му се овлажняваше от струйки стомашен сок. Кризата продължи цяла нощ. Прочети цялата публикация
ное.
21
0
коментара
Мигел Ернандес: Последна песен
Боядисана, а не празна –
моята къща е боядисана
с цвета на велики
страсти и нещастия.
Тя ще се завърне от ридаещото място,
Прочети цялата публикация
ное.
15
0
коментара
Валентина Шчербан*: „Обещаният град“ (фрагмент)
Тогава ги видях.
Спомням си го, сякаш е прясно преживяно. Всичко стана толкова бързо, че дори не успях да осъзная, че търсеха мен. Първо бяха две точки в далечината. После мина автобусът и ги покри с гъст облак от прах. После отново се показаха. Видяха ги всички хора в града.
Всъщност бяха две жени на велосипеди. Когато бяха на около десет метра ги познах. Бяха сестрите на майка ми. Никога не бях и помисляла да се виждам с тях отново. Не се бяхме срещали толкова дълго, че бях забравила за тяхното съществуване. Нямах никаква причина да ги очаквам, но ето че стояха пред мен от плът и кръв.
Прочети цялата публикация
ное.
13
0
коментара
Олга Щефан*: езикът
дай ми елитарния език
на поетесите от края на века
които
откриваха тялото си,
а в него
остро копие.
Прочети цялата публикация
ное.
12
0
коментара
Вероника Д. Никулеску*: Всички деца на книжарката (фрагмент)
Разбира се, че исках да се самоубия. Тогава в Сибиу, през месеците непосредствено след смъртта на детето, безброй пъти тръгвах на разходки, от които си мислех, че няма да се завърна. Отивах до парка Под елшите, минавах от другата страна на река Чибин, излизах от крайните алеи и после се спусках по стълбата на Пасажул Спиталюлюй, към улиците Мунтенией и Молдовей, до квартал Щранд. Оттам поемах още по-надалеч по Марамуреш, където железопътната линия ограждаше града, докато оплаквах всичко отминало, което нямаше как да се върне. И си представях, че това е краят. Прочети цялата публикация
ное.
11
0
коментара
Рабиа Джелти: ти избираш
Когато си влюбен,
всичко е възможно:
би могъл да бъдеш така светъл, например,
като заблудена светкавица,
Прочети цялата публикация
ное.
10
0
коментара
Дениз Отай* – Mood: крайморско
Имаше дни, в които живеех
само за тялото.
Не чрез, а за него,
за хедонистичните му тръпки.
Прочети цялата публикация
ное.
09
0
коментара
Лавиния Бранище*: Авариен изход
Разговаряхме часове наред и когато вдигах телефона и долепях профилната му снимка до ухото си, имах усещането, че мушвам във врата си невидим контакт, който ми позволяваше да се свържа с неговото съзнание. Когато гласът му прозвъняваше, усещах как протича електричество.
Исках да му споделя, че разполага със сила, която може да запазва равновесието в цяла слънчева система, гравитация, на която нищо не може да устои. А също че се чувствам разголена, когато разговаряме, защото той наистина ме вижда. Че мога да му доверя всичко и той ще разбере не само върха издигнат от думите ми, но и цялата ледникова шапка, която го покрива.
Само след няколко дни бях готова да му кажа колко се радвам да го чуя, защото наистина се чувствах така. Бях толкова щастлива, че дори се усещах красива.
Е, добре е, че не му казах нищо от това.
Прочети цялата публикация
Дениз Отай*: Виртуална победа
Да станеш жертва на
равностойната игра
да вярваш на онзи, който поставя точките по картата,
на онзи, който те праща – къде? – някъде по територията.
на онзи, който кара вълните там да вибрират?
морските вълни?
Прочети цялата публикация
ное.
07
0
коментара
Габриела Фечору*: контекстът
атмосферното налягане
температурата
степента на видимост
валежите
някои глаголи не се подчиняват на възвратния залог
Прочети цялата публикация
