Месечни архиви: февруари 2009

Антоанета Николова: Индийски напев*

И ето тук едно две видими несъвършенства:
глаголът на реката
и прилагателните с многогласа пъстрота,
и камъкът, набъбнал от пръстта,
разтворилата срамни сутни пещера –
това е Индия тъй както я видях
във рамката на пораздрънкания джип…

Кристин Димитрова: Дневник с вълнообразен почерк

Толкова е прозрачно и синьо-зелено
морето – като разредено мастило,
че чак към дъното става за писане,
но там пък не се чете…

Валентин Дишев: JOSÉ

искам да го убия
езика искам
плосък несвестен без щръбки и гърбици
луни и лунатици лицедеи
идеи и измислици без промисъл
и драма директен до рана
до ох но без ах

„Онзи край на живота“ – книгата

Няколко дни след публикуването на книгата „Онзи край на живота“ („Български писател“, 2009 г.) – разговор на Валентин Дишев с нейния редактор Гриша Трифонов и с автора ѝ Димитър Гачев…

Георги Милев: От позиция на силата

      “Какво искате?”– попитах влезлия с глас, изразяващ просто учудване, а не раздразнение или дори страх, тъй като мъжът изглеждаше мек и безобиден.
      ”Нищо – отвърна той и свали шапката си (едва сега забелязах, че е с мека филцова шапка), от което видът му стана почти жалък – просто искам да поседя на топло в кухнята; имате кухня и в нея е топло, нали?”. Смайването ми попречи да реагирам веднага и да го спра поне с думи; видях как леко приведеният му гръб потъва в коридора. Догоних го в мига, когато натискаше дръжката на вратата и хванах лакътя му – леко, но достатъчно настоятелно за да разбере, че трябва да се обърне, тъй като непременно имам да му кажа нещо.”Но аз не Ви разреших” – казах със значително по-твърд глас, но все пак не толкова, колкото желаех. Влезлият се усмихна смутено, почти обезоръжено (дори примига два три пъти), след което с маслен тембър изрече: “Но на мен ми е студено, навън вали сняг, елате да Ви покажа…”.

Данка Калчева: Етюд за натюрморт (с бележки)*

Въздухът е затворен, застоял и напрегнат.
Заема по-голямата част от платното,
подхожда студена интензивна боя.

Масата е кръгла, покривката ѝ чиста.
Най-светло е по ръбовете на плоскостта,
гънките са сенки, а в гладкото цветът е истинкият.
..

Ина Иванова: Солени праскови

      Асансьорът мажорно скърца някъде в недрата на блока. Тя разпознава този звук и в съня си – изкачване. Обикновено го чуваше само, когато очаква някого. Но днес просто е друго – днес е Голямото Опразване на Малкия Апартамент. Напускаше го, заедно с миризмата му на латекс, прах, дърво и синтетика, кафе сутрин и ментов чай вечер. Три дни миришеше дори на камфор, като стаята на дядо ѝ, когато го разтриваха против настинка. Изглежда болестта мирише на болест навсякъде. И понякога на чаршафи…

Мария Тодорова: Пред поставката

В този малък бунт, откъдето започва престижът,
не искам условия и понятна поезия,
нечия святост,
съня на интереса,
амнистията на предвидимостта…

Иво Георгиев: Разказ, който искаше да е друг

Веднага искам да ви кажа, че отначало този разказ беше съвсем друг, но не му провървя. Бях го публикувал в един интернет сайт, посещаван най-вече от чувствителни жени, с лек уклон към меланхолните есени и пилешко със зеленчуци и може би затова разказът започваше ето така:…

Ваня Стефанова: Огам*

Няма осветление – и мръква рано

по върлините на вкаменелия

следобед.

Димят смолите от дървото на живота.

Порязах си езика в

ръб на белег

Камелия Спасова: Разговор в Хадес

Нещо сънищата ми краде
гладно е и настървено
лапа моите подземни пити
празно е и в трите ми глави
този, който се събуди
вече няма да съм аз…

Мария Тодорова: Споменът на едно очакване

Рисунъкът на езика се влошава,
когато гласовете ни (леко прегърнати)
ту се разделят,
ту се събират във въздуха,
за да се усети непонятното бъдеще зад огледалото…