Няколко дни след публикуването на книгата „Онзи край на живота“ („Български писател“, 2009 г.) – разговор на Валентин Дишев с нейния редактор Гриша Трифонов и с автора ѝ Димитър Гачев…
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Месечни архиви: февруари 2009
фев. 17
Георги Милев: От позиция на силата
“Какво искате?”– попитах влезлия с глас, изразяващ просто учудване, а не раздразнение или дори страх, тъй като мъжът изглеждаше мек и безобиден.
”Нищо – отвърна той и свали шапката си (едва сега забелязах, че е с мека филцова шапка), от което видът му стана почти жалък – просто искам да поседя на топло в кухнята; имате кухня и в нея е топло, нали?”. Смайването ми попречи да реагирам веднага и да го спра поне с думи; видях как леко приведеният му гръб потъва в коридора. Догоних го в мига, когато натискаше дръжката на вратата и хванах лакътя му – леко, но достатъчно настоятелно за да разбере, че трябва да се обърне, тъй като непременно имам да му кажа нещо.”Но аз не Ви разреших” – казах със значително по-твърд глас, но все пак не толкова, колкото желаех. Влезлият се усмихна смутено, почти обезоръжено (дори примига два три пъти), след което с маслен тембър изрече: “Но на мен ми е студено, навън вали сняг, елате да Ви покажа…”.
фев. 16
Данка Калчева: Етюд за натюрморт (с бележки)*
Въздухът е затворен, застоял и напрегнат.
Заема по-голямата част от платното,
подхожда студена интензивна боя.
Масата е кръгла, покривката ѝ чиста.
Най-светло е по ръбовете на плоскостта,
гънките са сенки, а в гладкото цветът е истинкият. ..
фев. 15
Ина Иванова: Солени праскови
Асансьорът мажорно скърца някъде в недрата на блока. Тя разпознава този звук и в съня си – изкачване. Обикновено го чуваше само, когато очаква някого. Но днес просто е друго – днес е Голямото Опразване на Малкия Апартамент. Напускаше го, заедно с миризмата му на латекс, прах, дърво и синтетика, кафе сутрин и ментов чай вечер. Три дни миришеше дори на камфор, като стаята на дядо ѝ, когато го разтриваха против настинка. Изглежда болестта мирише на болест навсякъде. И понякога на чаршафи…
фев. 14
фев.
14
NO
коментара
Мария Тодорова: Пред поставката
В този малък бунт, откъдето започва престижът,
не искам условия и понятна поезия,
нечия святост,
съня на интереса,
амнистията на предвидимостта…
фев. 13
Иво Георгиев: Разказ, който искаше да е друг
Веднага искам да ви кажа, че отначало този разказ беше съвсем друг, но не му провървя. Бях го публикувал в един интернет сайт, посещаван най-вече от чувствителни жени, с лек уклон към меланхолните есени и пилешко със зеленчуци и може би затова разказът започваше ето така:…
фев. 13
фев.
13
NO
коментара
Ваня Стефанова: Огам*
Няма осветление – и мръква рано
по върлините на вкаменелия
следобед.
Димят смолите от дървото на живота.
Порязах си езика в
ръб на белег
…
фев. 12
фев.
12
NO
коментара
Камелия Спасова: Разговор в Хадес
Нещо сънищата ми краде
гладно е и настървено
лапа моите подземни пити
празно е и в трите ми глави
този, който се събуди
вече няма да съм аз…
фев. 11
Мария Тодорова: Споменът на едно очакване
Рисунъкът на езика се влошава,
когато гласовете ни (леко прегърнати)
ту се разделят,
ту се събират във въздуха,
за да се усети непонятното бъдеще зад огледалото…
фев. 10
фев.
10
NO
коментара
Пловдив: Календар за предстоящи литературни събития
Пловдив: Кратък календар за предстоящи литературни събития (февруари 2009 г.)…
фев. 10
Ваня Стефанова: Аутодафе
Сега, когато островът отвърза
стоманеното си въже –
и отпътува с цялото ти стадо
от мъгли,
ти имаш само сянката на кипариса си,
и всичките ти имена крещят…
фев. 09
Камелия Спасова: По списъка
В някои списъци
е поместен между Хусерл и
Иван х. Христов, който не e онзи Иван
за когото се сещат понякога пощаджиите в Бдин
а просто някой хаджия, може би спомоществовател
на вестници от началото на миналия век
на този Иван не може да му бъде засвидетелствано
кога е роден…
фев. 08
фев.
08
NO
коментара
Списанието – брой 1 – съдържание
Съдържание на брой 1 на електронното списание „Кръстопът“…
фев. 08
Катя Начева: Жи
Жи имаше кожа. Жива, мамка му, колкото си иска. Свличаше се отляво надясно, катереше се чак до ушите му, окачаше се на мидичките им, издуваше се, при това не само на бузите, надупчваше се и от дупчиците, при пуфтене, излизаха сапунени мехурчета, достойни за всяка детска усмивка. Жи трудно я побираше в себе си…
фев. 08
Нели Добринова: Дохио
Причините мръзнат под изписани листове
и кълнат настроенията ми,
които кашлят, кихат и подсмърчат
в кишата след лугата в мастилото.
